Защо някои конзолни игри включват собствен графичен чип вместо скъпи графични процесори

Преглед на 16-битови и 32-битови конзоли в историята на игрите

16-битовите конзоли се славят със своите изключителни 2D графични възможности, които включват сложни анимации и богати цветови палитри.
За разлика от тях, 32-битовите конзоли направиха революция на пазара, като въведоха технология за 3D изобразяване, засенчвайки графичната мощ на системи като Super Nintendo и Sega Genesis.
Иновации като чипа Super FX на Nintendo и процесора Virtua на Sega повишиха гейминг изживяванията, но също така допринесоха за увеличаване на производствените разходи.

Въпреки че днешните геймъри често изразяват разочарование от разходите за хардуер, струва си да се замислим за ерата, в която тези цени бяха обвързани с революционни постижения, понякога изискващи от потребителите да купуват допълнителен хардуер заедно с техните игри.

Златната ера на 16-битовите конзоли: майстори на 2D графиката

Super Metroid на SNES, показващ живи 2D графики.

Когато Super Nintendo Entertainment System (SNES) и Sega Genesis доминираха на пазара, разработчиците имаха богат опит, от който да черпят в създаването на зашеметяваща 2D графика. Тази ера представлява върхът на 2D игрите.

Напредъкът от 8-битови към 16-битови системи улесни драматични подобрения: по-големи спрайтове, сложни анимации и по-широка цветова гама. Въпреки че следващите конзоли като PlayStation подобриха визуалното качество, уникалният чар на 16-битовите заглавия остава привлекателен и актуален и до днес.

Навлизане в 32-битовото царство — появяват се 3D графики

Различни оригинални PlayStation конзоли, илюстриращи еволюцията на дизайна. — Interneteable/Shutterstock.com

Преминаването от 16-битови към 32-битови конзоли е монументална глава в историята на игрите. Тези усъвършенствани машини не само се похвалиха със значително по-голяма мощност, но и начертаха нов курс към 3D графиките.

Докато 2D игрите запазиха класически статус, въвеждането на истински 3D геймплей трансформира пейзажа, правейки традиционните 2D изживявания да изглеждат остарели. Например, SNES използва Mode 7, за да достави симулирани 3D ефекти – като в Mario Kart – но бързо достигна границите на възможното в 3D изобразяването.

Отприщване на магия със Super FX чипа на Nintendo

Екранна снимка на Starfox, първата мисия, демонстрираща графиките, захранвани от чипа Super FX.

В иновативния подход на Nintendo, чиповете Super FX и Super FX 2 позволиха изключителни заглавия като StarFox и Doom. Въпреки това, имаше само осем игри, които използваха тези чипове ефективно. Въпреки ограничената им употреба, възможностите на чипа значително подобриха играта.

Въпреки това приемането на тези подобрени чипове ескалира разходите, засягайки портфейлите на потребителите в края на 90-те години, когато конкуренцията от Sony PlayStation и Sega Saturn се разгорещи. В сравнение с графиките, произведени от тези нови системи, Super FX визуализациите бързо изглеждаха остарели.

Virtua процесорът на Sega: Пренасяне на аркадното изживяване у дома

Екранна снимка от Virtua Racing на Sega Genesis, подчертаваща нейната аркадна графика. — Tibes80 чрез Mobygames

Подобно на Nintendo, Sega представи процесора Virtua в смел опит да подобри изживяването при игрите. За съжаление, този чип се използва само в едно заглавие: Virtua Racing.

Въпреки ограниченото си приложение, Virtua Racing се превърна в легендарно заглавие, което допълнително затвърди скока към по-завладяващо домашно гейминг изживяване. Наскоро се радва на възраждане с подходящ порт на Nintendo Switch, което позволява носталгията по играта да продължи за новите поколения.

Размисъл върху една ера на хардуер, съчетан със софтуер

В днешния свят на игри надграждането до конзола с по-висока производителност обикновено означава инвестиране в напълно нова система. Навремето обаче някои игри изискваха собствени графични чипове, което повишаваше значително разходите. Представете си, че имате нужда от специален чип с всяка покупка на игра!

Тази практика може да изглежда остаряла, но имаше смисъл по това време предвид значителните потребителски бази за 16-битови конзоли и недоказаната природа на технологията за 3D игри. Тези подобрени чипове доведоха до няколко новаторски заглавия, които може би не съществуваха без тях, демонстрирайки иновативния дух на игралната индустрия.

Допълнителни прозрения

1. Какво влияние оказа преходът от 16-битови към 32-битови конзоли върху игрите?

Преходът отбеляза значителен скок в технологията на игрите, въвеждайки 3D графики, които промениха динамиката на играта, визуалната дълбочина и ангажираността на публиката, поставяйки основата за модерни игрови изживявания.

2. Защо подобрените чипове като чипа Super FX бяха от съществено значение за определени игри?

Чиповете за подобрение предоставиха допълнителна мощност за обработка, позволявайки визуални ефекти и механика на играта, които базовите конзоли не бяха в състояние да поддържат, като по този начин позволиха по-сложни и визуално привлекателни игри.

3. Как цените на хардуера за игри повлияха на поведението на потребителите през 90-те години?

Високите разходи за хардуер за игри и чипове за подобрение накараха потребителите да бъдат избирателни при покупките на игри, тъй като инвестирането в допълнителен хардуер с всяка игра не беше практично, което повлия на разработването на игри и маркетинговите стратегии.

Източник и изображения